Света София; входна такса, работно време, как да стигнете, какво да видите
Света София (което означава “Света Мъдрост” на гръцки), известна като Айя София на турски, е едно от най-значимите архитектурни произведения в историята и една от най-посещаваните туристически атракции в света. Света София е първата катедрала в света и се намира в Истанбул, Турция. Тя е също така първата църква, която разполага с голям купол върху некръгъл план. Построена е през 537 г. сл. Хр., и Света София е била символ на Римската империя, Византия, Османската империя и модерната Турска република в продължение на повече от 1500 години. Тя е служила като православна църква и вселенска патриаршия на Константинопол до 1453 г., след което е била имперска джамия на Османската империя в продължение на пет века.
Билети; цена, опашки и време за чакане
Можете да закупите билети от билетните каси, разположени на страната на Света София, която гледа към морето. Основният вход е запазен само за мюсюлмански посетители, които желаят да се молят вътре. Цената на билета за възрастни е 25 €. Обикновено има дълги опашки на билетните каси на Света София, особено през уикендите и когато в града има круизни кораби, като времето за чакане може да достигне до 1 или 2 часа.
- Бърз входен билет за двореца Топкапъ + аудио гид
- Обиколка с екскурзовод за двореца Топкапъ + Света София + Цистерната на базиликата
ПОИСКАЙТЕ ЛИЦЕНЗИРАН ЕКСКУРЗОВОД ∇
Моля, включете вашето име, мобилен телефон, имейл, дати и брой хора в съобщението.
Входна такса / цена за Света София
От септември 2024 г., входната такса за Света София е 25 €. Билетът може да бъде платен и в турски лири и с кредитна карта. С този билет можете да посетите галерията на Света София (горния етаж), която предлага гледка към цялата структура отгоре. Приземният етаж е запазен за молитви и мюсюлманите, които влизат за молитва, могат да влязат в тази зона безплатно. За гражданите на Република Турция, таксата за посещение на горната галерия е 800 TRY.
Дни и работно време
Какви са работните часове на джамията Света София? През 2024 г. музейната част (горният етаж) на джамията Света София е отворена за местни и международни туристи всеки ден от седмицата от 09:00 до 19:30 ч. Въпреки това, молитвената част е отворена 24 часа в денонощието.
Билети за избягване на опашките за Света София
Ако искате да влезете в Света София, без да чакате часове на опашката за билети, можете безопасно да закупите своя билет за избягване на опашките тук, като платите малка допълнителна такса. Просто покажете QR кода, изпратен на телефона ви при входа.
Къде се намира Света София и как да стигнете до нея?
Адрес: Света София (Ayasofya-i Kebir Cami-i Şerifi), площад Султанахмет (Sultanahmet Meydanı), 34122 Фатих/Истанбул, Турция. Телефон: +90.0212 522 17 50.
Как да стигнете: Света София се намира на историческия полуостров на Истанбул в района Султанахмет. Можете да стигнете до Света София с трамвайна линия T1 (спирки Гюлхане или Султанахмет) или с метро линия Мармарай (станция Сиркеджи). Тя се намира на 10 минути пеша от Гюлхане, на 2 минути пеша от Султанахмет и на 15 минути пеша от станция Сиркеджи.
Кратка история на Света София
Света София, която е построена три пъти на едно и също място, е най-голямата църква, построена в Константинопол (сега Истанбул) от Източната Римска империя. Последната версия, известна със своята величественост, е тази, която съществува и до днес.
Първата църква (360 г.): Първата Света София, известна като Мегале Екклесия, е построена през 360 г. при управлението на император Константин. Тази първоначална структура, с дървения си покрив и базиликалния си план, е разрушена по време на гражданско въстание през 404 г., породено от конфликти между императрица Евдоксия и патриарх Йоан Златоуст. Въпреки че от първата църква не са останали останки, се смята, че тухлите, маркирани с ‘Мегале Екклесия‘, съхранявани в склада на музея, произхождат от тази оригинална структура. Мозайка, изобразяваща патриарх Йоан Златоуст, може да се види на северния тимпан на сегашната Света София.
Втората църква (415 г.): Втората църква, поръчана от император Теодосий II, е построена отново през 415 г. Тази сграда, известна със своя базиликален план с пет наоса, дървения си покрив и големия вход, е разрушена по време на Никайското въстание, масово въстание срещу император Юстиниан на 13 януари 532 г. Някои останки от тази структура са запазени, включително мраморни стълби, основи на колони и релефи с агнета, символизиращи апостолите, както и фризове от монументалната порта на сградата (пропилон).
Сегашната Света София (537 г.): Сегашната Света София, значимо архитектурно чудо, е поръчана от император Юстиниан I. Строителството е ръководено от двама видни архитекти на времето, Исидор от Милет и Антимий от Тралес. Според историка Прокопий, строителството започва на 23 февруари 532 г., и изненадващо, сградата е завършена само за пет години и е открита на 27 декември 537 г..
Историческите записи отбелязват, че след откриването на Света София, император Юстиниан влиза във величествената структура и се казва, че възкликнал: “Слава на Бога, че ми даде възможност да създам такова място за поклонение.”. Също така се твърди, че е заявил: “Соломоне, аз те надминах,”, като се е отнесъл към прочутия Храм на Соломон в Йерусалим. Тези изказвания отразяват както гордостта му от постигането на такъв архитектурен подвиг, така и религиозното значение на сградата.
Повече информация
Света София е призната за една от най-старите катедрали и остава най-голямата в света почти хилядолетие след изграждането си. Служила е като свещено място в продължение на векове, а значението ѝ е продължило дори след като Мехмед Завоевателя завладял Константинопол. Тя е функционирала като църква в продължение на 916 години и като джамия в продължение на 482 години, с изключение на периода между 1204 и 1261 г., когато кръстоносците я превръщат в католическа катедрала по време на Латинската империя. Мехмед Завоевателя, известен със своето уважение към различни религии и култури, гарантирал запазването на Света София и други византийски структури. Въпреки че въвел минарето и ислямски черти, той също запазил безценните византийски мозайки и укрепил сградата, за да я направи по-устойчива на земетресения.
През 16-ти и 17-ти век били добавени михраб, минбар и два павилиона за мюезина и султана (максуре). Света София била превърната в комплекс по време на османския период, с изграждането на четири минарета, средно училище (медресе), по-ниско средно училище, фонтани, слънчеви часовници и стая на попечителите, построени извън сградата през различни периоди.
Света София била превърната в музей през 1935 г. по нареждане на Мустафа Кемал Ататюрк (основател на модерна Турция) и с решение на Министерския съвет.
Вътрешна декорация
Император Юстиниан I се стремял да направи Света София символ на несравнима величие и блясък. За да постигне това, той наредил най-добрите архитектурни елементи да бъдат събрани от цялата му империя за изграждането ѝ. Колоните и мраморите, използвани в Света София, били набавени от руините на древни градове в Анатолия и Сирия, включително от забележителни места като Аспендос, Ефес, Баалбек и Тарсус. Белият мрамор на сградата бил набавен от остров Мрамора (Проконесос), зеленият порфир от остров Евбея, розовият мрамор от Афион и жълтият мрамор от Северна Африка.
Парчетата мрамор с цветни вени били нарязани на симетрични форми за облицовката на стените, като по този начин обогатили декоративното богатство на вътрешността. Освен това, зелените колони от Храмът на Артемида в Ефес и осем порфирени колони, доставени от Египет, били интегрирани в наосите и под полукуполите, съответно. Света София съдържа общо 104 колони, разпределени между 40 в долната галерия и 64 в горната галерия, всяка от които допринася за величието и архитектурния блясък на сградата.
Какво да видите вътре в Света София
Куполът
Най-значимата новост в архитектурата на Света София били нейните размери. Сградата била по-голяма от обичайното за църква, с купол, който доминира над структурата, забележителен със своя размер и височина от земята.
Света София е построена предимно от мрамор, камък и тухли. За да се подобри устойчивостта на сградата към земетресения, били използвани специално изработени леки и здрави тухли, направени от почвата на Родос за изграждането на купола, с цел да се предотврати срутването му по време на сеизмични събития.
Мозайки и стенописи
Света София е известна със своите изискани мозайки, създадени в различни периоди, които значително допринасят за нейната естетическа и историческа стойност. Сред тези мозайки най-значимите и най-древните примери се намират в областта на нартикса. Тези ранни мозайки се отличават особено със своите неиконични (нетематични) дизайни, характерна черта на ранния византийски период. Детайлите и майсторството на тези мозайки отразяват богатата културна и религиозна история на сградата.
По време на периода на иконоборството във византийската епоха, който включва унищожаването на икони и религиозни изображения, се смята, че всички фигуративни мозайки вътре в Света София били премахнати. Мозайката, разположена на тавана на апсидата, представляваща първата фигуративна мозайка, създадена в Света София след края на този иконоборчески период през 843 г., маркира значителна промяна във византийското изкуство и религиозната политика.
Из цялата Света София могат да се наблюдават различни фигуративни мозайки, проектирани в различни периоди. Тези мозайки са особено забележителни в горната галерия, на тимпанния стена, в нартикса, на входа на вестибюла и в стаите на свещениците. Разнообразието в стиловете и темите на тези мозайки в различните части на сградата отразява богатото историческо и художествено развитие на Света София през вековете.
Повече неща за виждане в Музея на Света София
- Руините на втората църква
- Уникалният купол и неговите украси
- Имперската врата, Орея Порта (Красива врата) и мозайките
- Серафимски ангели
- Павилионът на султана (Максуре)
- Амвон / Павилион на мюезина
- Осем ислямски калиграфски панела
- Колона за изпотяване / Колона за желания
- Горни галерии и мозайки (затворени за определен период)
- Византийски капители на колони в стил кошница
- “Дейсис” композиция, показваща Йоан Кръстител и Богородица, молещи се на Исус
- Надгробната плоча на Енрико Дандоло, дожът на Венеция, отговорен за опустошителните и ужасяващи атаки срещу Константинопол
- Вратите на Рая и Ада
- Мозайки на Исус Пантократор
- Мозайки, изобразяващи светците Игнатий, Линус и Игнатий Теофор
- Мозайка, показваща Исус, посвещаващ император Константин IX Мономах и съпругата му Зоя
- Два големи куба, направени от воден мрамор в Бергама
- Надпис на викингите (затворен за определен период)
- Библиотеката, построена от султан Махмуд I през 1739 г.
- Кръщелня
- Гробниците на султаните
- Работно време и входна такса на Двореца Топкапъ
- Най-добрите музеи в Истанбул