вета София: Цена на Билети, Работно Време, Как да Стигнете и Какво да Видите
🌍 UNESCO | Света София, или Айя София на турски, е шедьовър на архитектурната история и една от най-посещаваните забележителности в света. Известна като „Божествена Мъдрост“ на гръцки, Света София е първата катедрала в света и се намира в сърцето на Истанбул, Турция. Построена през 537 г. сл. Хр., тази впечатляваща структура е служила като катедрала, джамия и музей, представлявайки наследството на Византийската империя, Римската империя, Османската империя и съвременна Турция.
🚶♂️Билети Без Опашки (Skip-the-Line)
Често ще се сблъскате с дълги опашки за билети за „Света София“, двореца Топкапъ и Цистерната на базиликата. 🌟 Резервирайте комбинираните си билети тук за трите атракции с най-дълги опашки. Резервирайте сега! Просто покажете QR кода на входа за бърз достъп (За информация: официалната цена на билета на човек е 25 € за Света София, 45 € за двореца Топкапъ и 30 € за Цистерната на базиликата)
Или ако предпочитате частен екскурзовод, който също предлага бърз вход, моля, попълнете формуляра по-долу
ПОИСКАЙТЕ ЛИЦЕНЗИРАН ЕКСКУРЗОВОД ∇
Попълнете формуляра, за да научите за наличността и цената.
🎫 Билети: Цени, Време за Чакане и Обиколки с Гид
- Цена на Билета: От януари 2025 г. цената на билета е 25 € (или еквивалент в турски лири) и може да бъде платена с кредитна карта или в брой. Този билет дава достъп до горната галерия, от която също може да се види молитвената част на приземния етаж.
- Време за Чакане: През пиковите сезони (обикновено от април до ноември, през уикенди, празници или дни, когато има круизни кораби в града) времето за чакане може да бъде до 1-2 часа. През зимата, ако няма круизни кораби в града и не е празничен период, времето за чакане обикновено не надвишава 20 минути.
- Бърз входен билет за двореца Топкапъ + аудио гид
💶Входна такса / цена за Света София
Официалната цена на билета на касата за „Света София“ е 25 €. Билетът може да бъде платен и в турски лири и с кредитна карта. С този билет можете да посетите галерията на Света София (горния етаж), която предлага гледка към цялата структура отгоре. Приземният етаж е запазен за молитви и мюсюлманите, които влизат за молитва, могат да влязат в тази зона безплатно. За гражданите на Република Турция, таксата за посещение на горната галерия е 800 TRY.
⏰Дни и работно време
Какви са работните часове на джамията Света София? През 2025 г. музейната част (горният етаж) на джамията Света София е отворена за местни и международни туристи всеки ден от седмицата от 09:00 до 19:00 ч. Затворено за туристически посещения в петък между 12:30 и 14:30 ч.
🚋Къде се намира Света София и как да стигнете до нея?
Адрес: Света София (Ayasofya-i Kebir Cami-i Şerifi), площад Султанахмет (Sultanahmet Meydanı), 34122 Фатих/Истанбул, Турция. Телефон: +90.0212 522 17 50.
Как да стигнете: Света София се намира на историческия полуостров на Истанбул в района Султанахмет. Можете да стигнете до Света София с трамвайна линия T1 (спирки Гюлхане или Султанахмет) или с метро линия Мармарай (станция Сиркеджи). Тя се намира на 10 минути пеша от Гюлхане, на 2 минути пеша от Султанахмет и на 15 минути пеша от станция Сиркеджи.
Кратка история на Света София
Света София, която е построена три пъти на едно и също място, е най-голямата църква, построена в Константинопол (сега Истанбул) от Източната Римска империя. Последната версия, известна със своята величественост, е тази, която съществува и до днес.
Първата църква (360 г.): Първата Света София, известна като Мегале Екклесия, е построена през 360 г. при управлението на император Константин. Тази първоначална структура, с дървения си покрив и базиликалния си план, е разрушена по време на гражданско въстание през 404 г., породено от конфликти между императрица Евдоксия и патриарх Йоан Златоуст. Въпреки че от първата църква не са останали останки, се смята, че тухлите, маркирани с ‘Мегале Екклесия‘, съхранявани в склада на музея, произхождат от тази оригинална структура. Мозайка, изобразяваща патриарх Йоан Златоуст, може да се види на северния тимпан на сегашната Света София.
Втората църква (415 г.): Втората църква, поръчана от император Теодосий II, е построена отново през 415 г. Тази сграда, известна със своя базиликален план с пет наоса, дървения си покрив и големия вход, е разрушена по време на Никайското въстание, масово въстание срещу император Юстиниан на 13 януари 532 г. Някои останки от тази структура са запазени, включително мраморни стълби, основи на колони и релефи с агнета, символизиращи апостолите, както и фризове от монументалната порта на сградата (пропилон).
Сегашната Света София (537 г.): Сегашната Света София, значимо архитектурно чудо, е поръчана от император Юстиниан I. Строителството е ръководено от двама видни архитекти на времето, Исидор от Милет и Антимий от Тралес. Според историка Прокопий, строителството започва на 23 февруари 532 г., и изненадващо, сградата е завършена само за пет години и е открита на 27 декември 537 г..
Историческите записи отбелязват, че след откриването на Света София, император Юстиниан влиза във величествената структура и се казва, че възкликнал: „Слава на Бога, че ми даде възможност да създам такова място за поклонение.“. Също така се твърди, че е заявил: „Соломоне, аз те надминах,“, като се е отнесъл към прочутия Храм на Соломон в Йерусалим. Тези изказвания отразяват както гордостта му от постигането на такъв архитектурен подвиг, така и религиозното значение на сградата.
Повече информация
Света София е призната за една от най-старите катедрали и остава най-голямата в света почти хилядолетие след изграждането си. Служила е като свещено място в продължение на векове, а значението ѝ е продължило дори след като Мехмед Завоевателя завладял Константинопол. Тя е функционирала като църква в продължение на 916 години и като джамия в продължение на 482 години, с изключение на периода между 1204 и 1261 г., когато кръстоносците я превръщат в католическа катедрала по време на Латинската империя. Мехмед Завоевателя, известен със своето уважение към различни религии и култури, гарантирал запазването на Света София и други византийски структури. Въпреки че въвел минарето и ислямски черти, той също запазил безценните византийски мозайки и укрепил сградата, за да я направи по-устойчива на земетресения.
През 16-ти и 17-ти век били добавени михраб, минбар и два павилиона за мюезина и султана (максуре). Света София била превърната в комплекс по време на османския период, с изграждането на четири минарета, средно училище (медресе), по-ниско средно училище, фонтани, слънчеви часовници и стая на попечителите, построени извън сградата през различни периоди.
Света София била превърната в музей през 1935 г. по нареждане на Мустафа Кемал Ататюрк (основател на модерна Турция) и с решение на Министерския съвет.
Вътрешна декорация
Император Юстиниан I се стремял да направи Света София символ на несравнима величие и блясък. За да постигне това, той наредил най-добрите архитектурни елементи да бъдат събрани от цялата му империя за изграждането ѝ. Колоните и мраморите, използвани в Света София, били набавени от руините на древни градове в Анатолия и Сирия, включително от забележителни места като Аспендос, Ефес, Баалбек и Тарсус. Белият мрамор на сградата бил набавен от остров Мрамора (Проконесос), зеленият порфир от остров Евбея, розовият мрамор от Афион и жълтият мрамор от Северна Африка.
Парчетата мрамор с цветни вени били нарязани на симетрични форми за облицовката на стените, като по този начин обогатили декоративното богатство на вътрешността. Освен това, зелените колони от Храмът на Артемида в Ефес и осем порфирени колони, доставени от Египет, били интегрирани в наосите и под полукуполите, съответно. Света София съдържа общо 104 колони, разпределени между 40 в долната галерия и 64 в горната галерия, всяка от които допринася за величието и архитектурния блясък на сградата.
Какво да видите вътре в Света София
Куполът
Най-значимата новост в архитектурата на Света София били нейните размери. Сградата била по-голяма от обичайното за църква, с купол, който доминира над структурата, забележителен със своя размер и височина от земята.
Света София е построена предимно от мрамор, камък и тухли. За да се подобри устойчивостта на сградата към земетресения, били използвани специално изработени леки и здрави тухли, направени от почвата на Родос за изграждането на купола, с цел да се предотврати срутването му по време на сеизмични събития.
Мозайки и стенописи
Света София е известна със своите изискани мозайки, създадени в различни периоди, които значително допринасят за нейната естетическа и историческа стойност. Сред тези мозайки най-значимите и най-древните примери се намират в областта на нартикса. Тези ранни мозайки се отличават особено със своите неиконични (нетематични) дизайни, характерна черта на ранния византийски период. Детайлите и майсторството на тези мозайки отразяват богатата културна и религиозна история на сградата.
По време на периода на иконоборството във византийската епоха, който включва унищожаването на икони и религиозни изображения, се смята, че всички фигуративни мозайки вътре в Света София били премахнати. Мозайката, разположена на тавана на апсидата, представляваща първата фигуративна мозайка, създадена в Света София след края на този иконоборчески период през 843 г., маркира значителна промяна във византийското изкуство и религиозната политика.
Из цялата Света София могат да се наблюдават различни фигуративни мозайки, проектирани в различни периоди. Тези мозайки са особено забележителни в горната галерия, на тимпанния стена, в нартикса, на входа на вестибюла и в стаите на свещениците. Разнообразието в стиловете и темите на тези мозайки в различните части на сградата отразява богатото историческо и художествено развитие на Света София през вековете.
Повече неща за виждане в Музея на Света София
- Руините на втората църква
- Уникалният купол и неговите украси
- Имперската врата, Орея Порта (Красива врата) и мозайките
- Серафимски ангели
- Павилионът на султана (Максуре)
- Амвон / Павилион на мюезина
- Осем ислямски калиграфски панела
- Колона за изпотяване / Колона за желания
- Горни галерии и мозайки (затворени за определен период)
- Византийски капители на колони в стил кошница
- „Дейсис“ композиция, показваща Йоан Кръстител и Богородица, молещи се на Исус
- Надгробната плоча на Енрико Дандоло, дожът на Венеция, отговорен за опустошителните и ужасяващи атаки срещу Константинопол
- Вратите на Рая и Ада
- Мозайки на Исус Пантократор
- Мозайки, изобразяващи светците Игнатий, Линус и Игнатий Теофор
- Мозайка, показваща Исус, посвещаващ император Константин IX Мономах и съпругата му Зоя
- Два големи куба, направени от воден мрамор в Бергама
- Надпис на викингите (затворен за определен период)
- Библиотеката, построена от султан Махмуд I през 1739 г.
- Кръщелня
- Гробниците на султаните
- Работно време и входна такса на Двореца Топкапъ
- Най-добрите музеи в Истанбул